Загръщам се със тишина дълбоко в мрака.
Дори и раковината не шепне, а мълчи.
Стои си кротко там, сама на рафта,
морето липсва ú, тъй както липсваш ти.
И птичките заспали са. Сънуват те навярно
на вятъра милувките и някой слънчев лъч,
проврял се във перата им, хей тъй, потайно,
пък те със обич му отвръщат с птича глъч.
А кестенът цъфти и ми дъхти на пролет,
в прозорците ми тананика с любопитен глас,
единствен той сега напомня ми за полет…
Боли от липси толкова… Загубих ли се аз?…
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up