Когато слънцето целува хоризонта,
когато птиците със здрача замълчат
и луната щом засвети непреклонна,
тогава аз откривам своя път.
Разбирам, че умира всичко свято,
умира то преди да се роди.
И краят му настъпва като лято,
но лято без начало, без лъчи.
И между нас остава неразбрана
мечтата, що се сбъдна за момент.
Но после бързо скри се - и в замяна
след себе си остави само мен. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up