Рая (Рая Любенова)
15 13
16 dic 2006, 16:57

Загубих те 

  Poesía
1120 0 7
Когато слънцето целува хоризонта,
когато птиците със здрача замълчат
и луната щом засвети непреклонна,
тогава аз откривам своя път.

Разбирам, че умира всичко свято,
умира то преди да се роди.
И краят му настъпва като лято,
но лято без начало, без лъчи.

И между нас остава неразбрана
мечтата, що се сбъдна за момент.
Но после бързо скри се - и в замяна
след себе си остави само мен.

Ти тръгна си със нея и във бързото
аз не почувствах тръпката, съня.
Изтече като пясък между пръстите,
преди да мога да те върна за мига.

Осъмвам във света на пустотата,
гърдите ми да дишат веч ще спрат,
щом слънцето разлюби хоризонта
и птиците престанат да мълчат.

© Рая Любенова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??