Видях в очите ти захир -
неотразимо ласкав
и нямам във душата мир -
от чувства да ме пази...
Сънят открадна ми с една
магьосница – усмивка,
навярно ти не си жена
а лудост нелечима...
със топлината ме напи,
сърцето ми запали,
кама от нежност ми заби
в самотните кошмари.
И давиш ме в желания
с неутолими устни
и вече си ми мания -
захир в ума ми пусна...
© Михаил Цветански All rights reserved.