ekstasis (Михаил Цветански)
589 5042
1 oct 2013, 21:30

Захир 

  Poesía » De amor
924 0 5

Видях в очите ти захир -
неотразимо ласкав
и нямам във душата мир -
от чувства да ме пази...

Сънят открадна ми с една
магьосница – усмивка,
навярно ти не си жена
а лудост нелечима...

със топлината ме напи,
сърцето ми запали,
кама от нежност ми заби
в самотните кошмари.

И давиш ме в желания
с неутолими устни
и вече си ми мания -
захир в ума ми пусна...

 

 

захир* - на арабски означава видим, явен, набиващ се на очи. Нещо или някой, с когото сме в контакт, постепенно започва да изпълва мислите ни, докато в един момент вече не сме способни да се концентрираме върху нищо друго. Състояние, което може да се смята за святост или за лудост.


© Михаил Цветански Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви!
  • Чета те наред. Така съм се заплеснала, че забравям да коментирам.
    Истинска наслада за душата. Възпяваш женската красота неповторимо!
  • Благодаря ви, Санвали, Доника!
  • И аз като Донка от заглавието се сетих за тази прекрасна книга!:
    Хареса ми стиха! Поздрави!
  • Хареса ми. Нямаше как да не изплуват в главата ми любими цитати от "Захир" на Коелю - "Захир е нещо, което сме докоснали или видели веднъж и никога повече не можем да забравим, изпълващо мислите ни до такава степен, че ни довежда до лудост. Моят захир няма нищо общо с романтичните метафори. Той си има име..."
Propuestas
: ??:??