koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
Jun 2, 2015, 9:33 PM

Захласване по залеза 

  Poetry » Landscape
5.0 (3)
573 0 5
Аз безумно се захласвам
в залез топъл и червен.
Всяка вечер аз пораствам
с облака до кръв ранен.
Розово вечерно слънце
се потапя пак във кръв.
Става то червено зрънце...
Облак го целува пръв.
И в небето то потъва
там далече зад черта.
Слънцето перде опъва-
слиза тихо вечерта.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Random works
  • СимонаСтойкова (Simone) Малка Тишина
    Малка Тишина
  • Burns On Repeat
    I'd rather be the liver of Prometheus than live in this illusion of deliverance The more you know, t...
  • Reddas (Кейтлин А.) Into the Storm
    Cool shimmering light lingers around. Leaves of the autumn break the sound. (And) Only the whispers ...
  • Rois (Събина Брайчева) My Sweet November
    My sweet November night… I remember the cold, and there was no light, and I was so bold… My sweet No...

More works »