2 июн. 2015 г., 21:33

Захласване по залеза 

  Поэзия » Пейзажная
504 0 5

Аз безумно се захласвам

в залез топъл и червен.

Всяка вечер аз пораствам

с облака до кръв ранен.

 

Розово вечерно слънце

се потапя пак във кръв.

Става то червено зрънце...

Облак го целува пръв.

 

И в небето то потъва

там далече зад черта.

Слънцето перде опъва-

слиза тихо вечерта.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • На залеза не само, че пораствам, но и се изпълвам с радост и усмивки, за да мога да се събудя весела когато срещна изгрева сутринта. Поздравления Ники!
  • Благодаря,Евелина,Младене и Водичке!
    Радвам се на посещението ви и на оценката!Желая ви хубав пролетен ден!
  • Харесах усещането, че порастваш със залеза, Ники.
    А картината е цветна и жива - като наяве.
    Поздрави!
  • Неподкупно и по детски чисто описание на залеза.

    Поздравление, Никола!
  • !!!
Предложения
: ??:??