Sep 10, 2012, 12:21 PM

Заклинание 

  Poetry » Love
693 0 5

Във името на любовта

бъди по-силния от двама ни.

Дори да имам някаква вина, 

дори да съм нанесла рана,

вината ми със мъдрост преглътни,

а раната посипвай със забрава,

защото аз съм чудната жена,

 която ти достойно си изстрадал.

Която със походка те плени,

със смях те прикова и омагьоса,

разделят ни безброй врати 

и много незададени въпроси.

А вместо тях, очакваш моя глас

да ти шепти, да моли и да стене,

не се наказвай, много ще боли,

любов и мъка се лекуват с време.

Но ако аз съм твоята съдба,

ще бъда мед и огън, и наслада.

И в тоя и на оня свят душата ти

 ще моли за пощада!

© Даниела Атанасова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??