10 sept 2012, 12:21

Заклинание 

  Poesía » De amor
694 0 5

Във името на любовта

бъди по-силния от двама ни.

Дори да имам някаква вина, 

дори да съм нанесла рана,

вината ми със мъдрост преглътни,

а раната посипвай със забрава,

защото аз съм чудната жена,

 която ти достойно си изстрадал.

Която със походка те плени,

със смях те прикова и омагьоса,

разделят ни безброй врати 

и много незададени въпроси.

А вместо тях, очакваш моя глас

да ти шепти, да моли и да стене,

не се наказвай, много ще боли,

любов и мъка се лекуват с време.

Но ако аз съм твоята съдба,

ще бъда мед и огън, и наслада.

И в тоя и на оня свят душата ти

 ще моли за пощада!

© Даниела Атанасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??