Apr 20, 2015, 6:19 PM

Заключено минало 

  Poetry
407 0 2

Върнах се и спрях пред вратата,

знам, заключено е миналото тук,

от тъжни мисли ми тежи главата –

аз бях на дядо първият му внук.

 

Топли спомени огряват душата,

надничащи от студената стая,

истината повече боли от лъжата,

но с нея продължавам да витая.

 

И днес тази истина не приемам,

дните минават, но болката стои,

забравените спомени отнемам,

докато сърцето останалите брои.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • "истината повече боли от лъжата" - О знам това тъй добре, че ми се щеше да е лъжа.
  • Хубава творба -мъдра и дълбока, която идва от корените.
    Поздрав и хубав ден!
Random works
: ??:??