Apr 20, 2015, 6:19 PM

Заключено минало 

  Poetry
453 0 2
Върнах се и спрях пред вратата,
знам, заключено е миналото тук,
от тъжни мисли ми тежи главата –
аз бях на дядо първият му внук.
Топли спомени огряват душата,
надничащи от студената стая,
истината повече боли от лъжата,
но с нея продължавам да витая.
И днес тази истина не приемам,
дните минават, но болката стои,
забравените спомени отнемам,
докато сърцето останалите брои.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Random works
: ??:??