Заключено минало

20 abr 2015, 18:19

Poesía

422 0 2

Върнах се и спрях пред вратата,

знам, заключено е миналото тук,

от тъжни мисли ми тежи главата –

аз бях на дядо първият му внук.

Топли спомени огряват душата,

надничащи от студената стая,

истината повече боли от лъжата,

но с нея продължавам да витая.

И днес тази истина не приемам,

дните минават, но болката стои,

забравените спомени отнемам,

докато сърцето останалите брои.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

P.Halliwell (Красимир Иванов)

2015-05-16T00:41:32+03:00

"истината повече боли от лъжата" - О знам това тъй добре, че ми се щеше да е лъжа.
stoyna (Стойна Димова)

2015-04-20T18:49:17+03:00

Хубава творба -мъдра и дълбока, която идва от корените.
Поздрав и хубав ден!