Законът на пътя

Apr 17, 2009, 3:44 PM

Poetry » Phylosophy

469 0 2

Волана хванал трескаво с ръце,
напреде гледам, а не виждам "утре"!
Назад, поглеждам и не помня вече,
дали "оградките" са били там!

А пътя, някак се стеснява,
от сивата асфалтова покривка,
той става тясна драскотина.
а, как ли ще я следвам, за нататък?

Когато тръгнеш пак без цел,
недей очаква светлина сред мрака,
недей очаква ангели небесни.
Мисли за друго!

Когато си поел надякъде,
недей да се надяваш пак на лагерни огнища,
не си мисли, че някой те очаква.
Прави, каквото трябва!

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

BaiIvan (Иван Иванов)

2009-04-17T21:03:20+03:00

Приемам критиката и ти благодаря. Възможно е и да я оправя, въпреки, че засега не виждам как. Поздрави!
Heart_of_Fire (Елмира Митева)

2009-04-17T20:56:40+03:00

Малко ми е чужд този начин на изразяване, затова оставам с противоречиви чувства от стиха.
"Напреде" не е думичка, която да пасва на художествените текстове. Оправи я!