17 abr 2009, 15:44

Законът на пътя 

  Poesía » Filosófica
468 0 2

Волана хванал трескаво с ръце,
напреде гледам, а не виждам "утре"!
Назад, поглеждам и не помня вече,
дали "оградките" са били там!

А пътя, някак се стеснява,
от сивата асфалтова покривка,
той става тясна драскотина.
а, как ли ще я следвам, за нататък?

Когато тръгнеш пак без цел,
недей очаква светлина сред мрака,
недей очаква ангели небесни.
Мисли за друго!

Когато си поел надякъде,
недей да се надяваш пак на лагерни огнища,
не си мисли, че някой те очаква.
Прави, каквото трябва!

© Иван Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Приемам критиката и ти благодаря. Възможно е и да я оправя, въпреки, че засега не виждам как. Поздрави!
  • Малко ми е чужд този начин на изразяване, затова оставам с противоречиви чувства от стиха.
    "Напреде" не е думичка, която да пасва на художествените текстове. Оправи я!
Propuestas
: ??:??