Oct 21, 2009, 1:01 PM

Закъснели думи 

  Poetry » Love
796 0 9

И казваш...

много ме обичаш -

без мен животът ти ще спре!

Защо прогони онова момиче,

което тичаше със вятъра напред?!?

И казваш...

че без мен не можеш

и самотата в теб боли!

Защо отряза ми тогаз крилете -

без тях душата ми не иска да лети!

И казваш...

че не заспиваш -

сънят ти плаче и кърви!

Защо сърцето ми изтръгна с обич

и не може вече да тупти?!?

И казваш...

че не живееш -

за теб светът е сив!

Защо мълча и дума не обели

когато плаках... с тебе говорих?!?

Сега мълчи!

Не искам да ми казваш!

Момичето намерих... и го утеших!

Сърцето стоплено е в мойта пазва...

Крилете си отново аз приших!

© Паула Петрова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??