И казваш...
много ме обичаш -
без мен животът ти ще спре!
Защо прогони онова момиче,
което тичаше със вятъра напред?!?
И казваш...
че без мен не можеш
и самотата в теб боли!
Защо отряза ми тогаз крилете -
без тях душата ми не иска да лети!
И казваш...
че не заспиваш -
сънят ти плаче и кърви!
Защо сърцето ми изтръгна с обич
и не може вече да тупти?!?
И казваш...
че не живееш -
за теб светът е сив!
Защо мълча и дума не обели
когато плаках... с тебе говорих?!?
Сега мълчи!
Не искам да ми казваш!
Момичето намерих... и го утеших!
Сърцето стоплено е в мойта пазва...
Крилете си отново аз приших!
© Паула Петрова Todos los derechos reservados
Прегръдки с обич!