Понякога преди, но все по-често,
напоследък ме обгръща този мрак,
във който припознавам неизвестното
и бъдещето в израз - "Няма как!"
Но тайно, много скрито надълбоко,
във мене се таи една надежда,
че ти ще ме обичаш страшно много
и любовта ни ще е факт до неизбежност.
Ала е приказка. И стих. И въжделение.
Теб има те, но повече те няма.
Боли, ако си само вдъхновение,
очакване, заблуда или драма... ...