Понякога преди, но все по-често,
напоследък ме обгръща този мрак,
във който припознавам неизвестното
и бъдещето в израз - "Няма как!"
Но тайно, много скрито надълбоко,
във мене се таи една надежда,
че ти ще ме обичаш страшно много
и любовта ни ще е факт до неизбежност.
Ала е приказка. И стих. И въжделение.
Теб има те, но повече те няма.
Боли, ако си само вдъхновение,
очакване, заблуда или драма... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse