Най-боли закъсняла въздишка
и неказана дума на глас,
няма път към прекъсната нишка
и обрат към залезлия час.
Недокоснато слънчево време
и несбъдната тайна мечта
за сърцето са тягостно бреме
и заключена вечно врата.
Всеки миг е поникнало цвете
със несигурно крехко стебло,
то очаква греха на ръцете
за да сее лазур от сребро.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up