Закъсняло признание

Feb 17, 2013, 12:27 PM

Poetry

493 0 3

След теб еднообрази са моите дни,

питам се, защо ли живея?

Виждам навсякъде твоите очи,

от мъка дано не полудея.

Отчаяно искам да те прегърна,

да поплача на твоето рамо.

Към предишния си живот да се върна,

да съм щастлива искам, само.

С никого за тебе не говоря,

но казват "страдаш и личи".

Какво да правя, какво да сторя?

Просто искам за миг да не боли.

Закъснях ужасно много

с моето откровено признание.

Обичам те, обичам те много,

ти мое единствено вдъхновение.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

DrManolov (Манол Манолов)

2013-02-19T13:36:04+02:00

Обичта и любовта са вечни... За тях няма подходящи и неподходящи моменти, те просто съществуват - дълбоко във всеки един от нас... Никога не е късно, нито рано...
джуди (Гинка Любенова Косева)

2013-02-17T12:50:13+02:00

За любовта,няма възраст и минало време
toxin (Таня Донова)

2013-02-17T12:28:41+02:00

Никога не е късно да кажеш на някого, че го обичаш