sandra44mateva (Пролетното момиче)
173 16
17 feb 2013, 12:27

Закъсняло признание 

  Poesía
494 0 3

След теб еднообрази са моите дни,

питам се, защо ли живея?

Виждам навсякъде твоите очи,

от мъка дано не полудея.

 

Отчаяно искам да те прегърна,

да поплача на твоето рамо.

Към предишния си живот да се върна,

да съм щастлива искам, само.

 

С никого за тебе не говоря,

но казват "страдаш и личи".

Какво да правя, какво да сторя?

Просто искам за миг да не боли.

 

Закъснях ужасно много 

с моето откровено признание.

Обичам те, обичам те много,

ти мое единствено вдъхновение.

 

© Пролетното момиче Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Обичта и любовта са вечни... За тях няма подходящи и неподходящи моменти, те просто съществуват - дълбоко във всеки един от нас... Никога не е късно, нито рано...
  • За любовта,няма възраст и минало време
  • Никога не е късно да кажеш на някого, че го обичаш
Propuestas
: ??:??