valantai155 (Валентина Иванова)
123 253
Mar 24, 2013, 3:19 PM

Закъсняло слънце 

  Poetry » Love
656 0 3

Не си отивай никога от мен,
мое закъсняло слънце.
Без теб е толкова студено,
а дните ми - пустеещи и тъмни.
Без теб е тъжна моята пролет
и птици в Душата не пеят;
мълчи сърцето - спира да говори,
а очите - празни немеят.
Толкова дълго към тебе вървя,
дори не зная през колко животи.
Не ме оставяй ранена да кървя,
не си отивай от мен. Моля те.
Нужен си ми, за да живея,
нужен си ми, да мога да дишам;
без теб денят ми е само тъга,
а нощта - гонитба на призраци. 

© Валентина Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??