valantai155 (Валентина Иванова)
123 253
24 mar 2013, 15:19

Закъсняло слънце 

  Poesía » De amor
635 0 3

Не си отивай никога от мен,
мое закъсняло слънце.
Без теб е толкова студено,
а дните ми - пустеещи и тъмни.
Без теб е тъжна моята пролет
и птици в Душата не пеят;
мълчи сърцето - спира да говори,
а очите - празни немеят.
Толкова дълго към тебе вървя,
дори не зная през колко животи.
Не ме оставяй ранена да кървя,
не си отивай от мен. Моля те.
Нужен си ми, за да живея,
нужен си ми, да мога да дишам;
без теб денят ми е само тъга,
а нощта - гонитба на призраци. 

© Валентина Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??