Залез

Mar 8, 2008, 9:36 PM

Poetry » Landscape

709 0 5

Нощта отпуска нежно рамо
на възглавката студена
на вятъра в празното легло.
Луната, плувнала в нейните коси,
търси с поглед своите сестри
по небето разпиляно.
И в този час, тъй нежен и печален,
шепотът на пламък ален във вятъра свисти.
Край отворения прозорец, до гаснещата свещ,
изпращам своя поглед след залеза горещ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Залез

Want to read more?

Random works