Вангел (Серафим)
69 50
8 мар. 2008 г., 21:36

Залез 

  Поэзия » Пейзажная
675 0 5
Нощта отпуска нежно рамо
на възглавката студена
на вятъра в празното легло.
Луната, плувнала в нейните коси,
търси с поглед своите сестри
по небето разпиляно.
И в този час, тъй нежен и печален,
шепотът на пламък ален във вятъра свисти.
Край отворения прозорец, до гаснещата свещ,
изпращам своя поглед след залеза горещ.

© Серафим Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??