Залез

May 17, 2015, 12:20 AM

Poetry » Phylosophy

990 3 26

Мъждее синьото и спуска шала си
над тихите полета.
А златните светулки на праха
безкрайно се изкачват към небето...
И оцветена паметта навлиза пак
в пространството. Сред неговите кули.
Докато има нещо, във което вярваме.
Макар, че някога сме го изгубили...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Залез

Искате да прочетете повече?

Random works