Залез в алено и синьо

Mar 27, 2013, 8:14 AM

Poetry

486 0 3

ЗАЛЕЗ В АЛЕНО И СИНЬО

Не дъжд ръми над мен – кърви небето

в самия край на дневната прохлада,

и вишнев залез неподвижно свети,

увиснал над реката.

И не пада,

а като алено парцалче мокро,

завързано сред клоните на бряста,

плющи.

И пак в червено светят локвите,

и са червени клоните на храстите,

и чорлавите облаци са алени

в небето, слязло ниско над градините,

и розовеят нивите разкаляни,

и Дунав свети в алено и синьо...

Високо горе сресва вятър залезен

разбърканите кичури на здрача,

и хоризонтът сякаш свети в алено,

и пада мракът алено-прозрачен.

Но ето,

духва за последно вятърът,

и сякаш онова парцалче мокро

– отвързано – изчезва в тъмнината

и някак изведнъж угасват локвите,

тъмнее брястът, облаците, Дунава,

тъмнее хоризонтът, гаснат нивите...

И в тъмното – за лека нощ целунати –

дъждът ръми,

денят ми си отива...

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Katriona (Кети Рашева)

2013-03-27T16:13:45+02:00

Сякаш гледах картина на Данчо Маринов!
radiola (Рада Димова)

2013-03-27T15:15:57+02:00

Пренесох се край Дунава и ми хареса твоя залез!Бъди здрав!
suleimo (Дани Сулакова)

2013-03-27T08:34:51+02:00

Тъжно и много красиво!
Благодаря ти Маестро!!!