severianin (Валентин Чернев)
417 677
27 mar 2013, 8:14

Залез в алено и синьо 

  Poesía
487 0 3

 

ЗАЛЕЗ В АЛЕНО И СИНЬО

 

 

Не дъжд ръми над мен – кърви небето

в самия край на дневната прохлада,

и вишнев залез неподвижно свети,

увиснал над реката.

 

И не пада,

а като алено парцалче мокро,

завързано сред клоните на бряста,

плющи.

И пак в червено светят локвите,

и са червени клоните на храстите,

 

и чорлавите облаци са алени

в небето, слязло ниско над градините,

и розовеят нивите разкаляни,

и Дунав свети в алено и синьо...

 

Високо горе сресва вятър залезен

разбърканите кичури на здрача,

и хоризонтът сякаш свети в алено,

и пада мракът алено-прозрачен.

 

Но ето,

духва за последно вятърът,

и сякаш онова парцалче мокро

– отвързано – изчезва в тъмнината

и някак изведнъж угасват локвите,

тъмнее брястът, облаците, Дунава,

тъмнее хоризонтът, гаснат нивите...

 

И в тъмното – за лека нощ целунати –

дъждът ръми,

денят ми си отива...

 

 

© Валентин Чернев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??