На път подир залези морави,
с поличба за щедри луни,
безмълвните слънчеви кораби
отплават един по един.
Отплават, а мачтите клетници
понасят светлика голям;
отплават, доде бреговете им
не станат по-смътни от блян
и всеки, безкрайно улисан,
не стигне до своята Лета –
вълните, които е писано
да вземат единствено него.