С очи в рубинения летен Залез,
тъгувам за умиращия Ден...
Неканен съм във розовите зали,
но гледам красотите възхитен!
И в тези мигове, едни и същи,
аз срещам само нови светове!
Свободно в тях душата си разгръщам!
На среща Съвестта ми ме зове...
И аз смирен пред нея се явявам.
Заставам чинно, със прибран чепик,
пред нея искам да се оправдавам,
стремя се да изчистя своя лик! ...