7 nov 2013, 22:54  

Залези 

  Poesía » Filosófica
317 0 1
С очи в рубинения летен Залез,
тъгувам за умиращия Ден...
Неканен съм във розовите зали,
но гледам красотите възхитен!
И в тези мигове, едни и същи,
аз срещам само нови светове!
Свободно в тях душата си разгръщам!
На среща Съвестта ми ме зове...
И аз смирен пред нея се явявам.
Заставам чинно, със прибран чепик,
пред нея искам да се оправдавам,
стремя се да изчистя своя лик! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо Славов Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??