Косите ни вече са доста прошарени.
И бръчките не са някаква новост.
Душите ни все още несмачкани...
Все още си имаме нашата гордост.
Няма я онази напета походка.
В джоба си носим блистер таблетки.
В кръста усещаме някакви болки.
Все якета търсим, жилетки...
Духът ни е млад. Кого заблуждаваме?
Младостта, без да усетим, си тръгна.
Вярваме, че и ние любов заслужаваме.
Не е ли любов, щом аз те прегърна? ...