nikjelev (Ник Желев)
283 955
13.03.2015 г., 20:19 ч.

Залези 

  Поезия » Любовна
428 0 3

Косите ни вече са доста прошарени.

И бръчките не са някаква новост.

Душите ни все още несмачкани...

Все още си имаме нашата гордост.

 

Няма я онази напета походка.

В джоба си носим блистер таблетки.

В кръста усещаме някакви болки.

Все якета търсим, жилетки...

 

Духът ни е млад. Кого заблуждаваме?

Младостта, без да усетим, си тръгна.

Вярваме, че и ние любов заслужаваме.

Не е ли любов, щом аз те прегърна?

 

Когато гледаме заедно залеза,

когато в стаята пием кафе,

когато сутрин, слънцето алено,

оприличаваме на червено сърце...

 

Когато дете падне пред тебе,

когато залитне стара жена,

притискаш се ти тогава във мене...

Нима не е това любовта?

 

И днес слънцето пак ще залезе.

И довечера отново ще има луна.

Години ли? Ще бъда със тебе!

Залеза ще срещнем, ръка във ръка!

 

 

© Ник Желев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??