Двете с теб играехме като деца,
не пускаше никога моята ръка!
Тичахме, смеехме се, беряхме цветя -
шарена беше след дъжд нашата дъга!
....
Пораснали, споделяхме си дните,
бяхме истински, открити!
Усмивките не слизаха от уморените ни лица,
нищо, че вече не бяхме деца!
При мен идваше, когато те болеше,
при мен идваше и сърцето ми търпеше:
твоите болки, тревоги и рани! ...