Cvetoslava (Цветослава Младенова)
65 168
27.04.2012 г., 22:06 ч.

Залезът на едно приятелство 

  Поезия » Гражданска
790 0 5

Двете с теб играехме като деца,

не пускаше никога моята ръка!

Тичахме, смеехме се, беряхме цветя -

шарена беше след дъжд нашата дъга!

....

Пораснали, споделяхме си дните,

бяхме истински, открити!

Усмивките не слизаха от уморените ни лица,

нищо, че вече не бяхме деца!

 

При мен идваше, когато те болеше,

при мен идваше и сърцето ми търпеше:

твоите болки, тревоги и рани!

Не бяхме вече деца,

но за мен остана, като сестра...

 

Минаваха ден-два-три...

Споделяше, но все по-малко ти!

Времето от мен те отдалечи...

© Цветослава Младенова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Да,така е!Радвам се,че ви има!Поздрави!
  • Знам,че не е нищо...благодаря все пак!Просто моя начин за Сбогом!
  • Ох,миличка този живот скапан все по очевадно се намесва вьв всичко.Добре си го описала!
  • Благодаря за информацията!
  • Случва се така с приятелствата.

    Между другото, има смислова разлика между:
    "Двете с теб играехме, като деца,"
    и
    "Двете с теб играехме като деца,"

    В първия случай сте играли, както играят деца, а във втория случай си означава точно, че сте играли когато сте били деца.

    Моля, слагайте интервали след запетаите.
Предложения
: ??:??