Sep 19, 2018, 1:01 PM

Залезът на утрото 

  Poetry » Landscape, Phylosophy
5.0 / 3
515 1 3
Засвѐти градът в тишината,
спокоен ветрец се разля.
Дъгата се стѐче в листата,
с крилата на стрък хладина̀.
Надигна глава тъмнината,
облече ефира ни в лен –
намигна в елече мечтата.
Дали за любов се крадем?
Сърцата тресат небесата.
Невидими страсти валят,
блестят и плетат пелената,
шумят и планети строят. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Драганов All rights reserved.

Random works
  • You move like the sea, You cast your waves on me And I am moving too, A boat that rocks, And then yo...
  • To war! The queen commands, Battalions defend at once! The battleship is pounding on her shores; and...
  • If I could be rain I'd come and go out of the blue never the same If I could be rain ......

More works »