Sep 19, 2018, 1:01 PM
Залезът на утрото
Засвѐти градът в тишината,
спокоен ветрец се разля.
Дъгата се стѐче в листата,
с крилата на стрък хладина̀.
Надигна глава тъмнината,
облече ефира ни в лен –
намигна в елече мечтата.
Дали за любов се крадем?
Сърцата тресат небесата.
Невидими страсти валят,
блестят и плетат пелената,
шумят и планети строят.
Блещука свещената тру̀па.
Искра се разпали в „Ура!“,
а словото, есен под лупа,
в световните глу̀ми[1] изтля.
[1] Мн. ч. на присмех, шега, закачка.
© Димитър Драганов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Благодаря за милия коментар, Дарина!
Извини ме за импулсивното слово под творбата преди дни – не биваше да се изказвам толкова прибързано. Тук сме, за да се четем и да се харесваме. -
Парад на метафорите Игла да хвърля няма къде да падне, камо ли друго
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И знай, че на бялото черно няма да кажа, нито обратното