Nov 3, 2013, 9:27 PM  

Заливът, който взе частица от нас... 

  Poetry » Love
592 0 9

Залив... Красива луна,

която рисува в морето пътеката своя.

От двете страни го крият скали,

в които се бие прибоят.

 

Тук... тази вечер... в един късен час,

в който тиквите стават каляски...

този бряг, в този час – дом е за нас.

Морето скрива от погледи чужди нашите ласки.

 

В тази нощ Луната е нашият страж.

Одеяло водата.

Заливът взе частица от нас...

Аз пък... те пуснах в душата си...

 

А когато си тръгне нощта,

пазейки спомен в сърцата си,

пред Слънцето ранно ме хвани за ръка

и нека всеки да сбъдне мечтата си.

 

Пред морето, Луната, звездите

тази нощ се обичахме

и сега не пред хора, не пред божи служител,

а пред изгрева в този залив обещания - думи изричаме 

 

„Ако някога вътре при теб е студено,

а сърцето премръзнало не усеща Любовта.

Или от нещо е наранено...

И търси топлина.

 

Ако някога  край душата твоя се щурат силуети сиви

и сянката им на облак тежък ти прилича.

Мислите не са красиви...

Или пък сълза по бузата се стича...

 

Спомни си! 

Че има на света

Някой, който те обича

и чака отново да го хванеш за ръка!”

...

П. П. (Заливът може да бъде гора

Пясъкът - в гората поляна...

Не е важно всичко това,

а в синхрон да бият сърцата на двама...)

© Ирен All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, Бояна!
  • Важното е в синхрон да бият сърцата на двама. Поздрав! Развълнува ме!
  • Благодаря, Динко!
  • "Ах, Морето...", пък и Лятото, пък и другото. ще ти се стори кратка Есента...
  • Благодаря Anabell,Sanvali, Миночка, Красимир и на теб Жани! Благодаря, че наминахте и се подписахте.
    Жани не знам дали променям стила си, защото... ами не знам имам ли още стил. Когато човек почне да прохожда в писането на 15 вероятно на 20 или 25 има някакъв стил. Когато човек пропише на 45 ... може би също му трябва време да се разбере какъв е неговият стил...Не знам колко - година , две , три , пет... Кажете ми вие...аз опит нямам просто драскуля. Нооо понеже рисувам от 15, че и от по-рано, та струва ми се че стилът се променя изменя понякога с времето или развива.
  • Напоследък сякаш променяш стила си
    Написаното стигна до мен, друго не е важно.
    Благодаря ти, Ирен, за всичко...
  • А хубаво, хубаво!
  • Има една песен"Светът е за двама",която много обичам,нещо подобно ми прозвуча в откровението ти!Поздрав!
  • Поздрав, много чувствено Ирен!
    "Спомни си!
    Че има на света
    Някой, който те обича
    чака отново да го хванеш за ръка!”
Random works
: ??:??