Залив... Красива луна,
която рисува в морето пътеката своя.
От двете страни го крият скали,
в които се бие прибоят.
Тук... тази вечер... в един късен час,
в който тиквите стават каляски...
този бряг, в този час – дом е за нас.
Морето скрива от погледи чужди нашите ласки.
В тази нощ Луната е нашият страж.
Одеяло водата.
Заливът взе частица от нас...
Аз пък... те пуснах в душата си... ...