Залогът за целта, повярвай, струва
Напсувах го живота, каруцарски.
Възседнах си мечтата като кон.
Пътят кален се превърна в царски.
Седлото беше царският ми трон.
Посрещах всяко утро със усмивка.
С целувка пращах вечерта да спи.
Реалността бе истинска щастливка,
оглеждайки се в моите очи.
И някак промени се битието.
Откривах смисъл в грозните неща.
Водач на мисълта ми бе детето...
Гордея се, че аз съм му баща.
Тежък кръст на плещите си нося.
Не се пречупвам аз от тежестта.
Не си задавам глупави въпроси,
а следвам си единствено целта.
Прости ми, сине, че далеч от тебе
с гадния живот за теб воювам.
Нуждая се от вяра и от време.
Залогът за целта обаче струва.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Дори да публикуваш без да посочваш името си, бих познала твоята поезия между хиляди други, Вальо - самобитна и силна!
-
Безпощадно истинско, по мъжки споделено!
Хареса ми, споделям и те поздравявам, Вальо! -
Борбата е ...
безмилостно ..красива,
когато я осмисля
Дете! -
Мега надъхващо! Зарежда с твоята енергия! Поздрав!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Поздрав, Вал!