Залогът за целта, повярвай, струва

30.11.2014 г., 22:27 ч.

Поезия

466 0 5

Напсувах го живота, каруцарски.
Възседнах си мечтата като кон.
Пътят кален се превърна в царски.
Седлото беше царският ми трон.

Посрещах всяко утро със усмивка.
С целувка пращах вечерта да спи.
Реалността бе истинска щастливка,
оглеждайки се в моите очи.

И някак промени се битието.
Откривах смисъл в грозните неща.
Водач на мисълта ми бе детето...
Гордея се, че аз съм му баща.

Тежък кръст на плещите си нося.
Не се пречупвам аз от тежестта.
Не си задавам глупави въпроси,
а следвам си единствено целта.

Прости ми, сине, че далеч от тебе
с гадния живот за теб воювам.
Нуждая се от вяра и от време.
Залогът за целта обаче струва.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

voda (Елица Ангелова)

2014-12-02T02:36:46+02:00

Много мъдър стих - за целта, която осмисля живота и ти открива нови радости.
Поздрав, Вал!
Katriona (Кети Рашева)

2014-12-01T11:25:28+02:00

Дори да публикуваш без да посочваш името си, бих познала твоята поезия между хиляди други, Вальо - самобитна и силна!
krchernev (Красимир Чернев)

2014-12-01T09:48:11+02:00

Безпощадно истинско, по мъжки споделено!
Хареса ми, споделям и те поздравявам, Вальо!
thedoors (Силвия)

2014-12-01T02:22:37+02:00

Борбата е ...
безмилостно ..красива,
когато я осмисля
Дете!
selene727 (Северина Даниелова)

2014-12-01T01:30:04+02:00

Мега надъхващо! Зарежда с твоята енергия! Поздрав!