Заминаха

Feb 24, 2015, 7:46 AM

Poetry

531 0 5

Връщам се в родния край,
вървя през полето, където
дядо парещи сълзи вкопа
и ми ги остави в наследство.
Астмата посърнала не ражда
жълти зърна, няма го стопанина
да я прегърне... Тъга.
Облаче бяло запя песента -
любимата дядова и се отвори
нейде врата -
на минало, настояще и бъдеще.
От очите капна сълза ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Заминаха

Want to read more?

Random works