Заминаха

24 feb 2015, 7:46

Poesía

536 0 5

Връщам се в родния край,
вървя през полето, където
дядо парещи сълзи вкопа
и ми ги остави в наследство.
Астмата посърнала не ражда
жълти зърна, няма го стопанина
да я прегърне... Тъга.
Облаче бяло запя песента -
любимата дядова и се отвори
нейде врата -
на минало, настояще и бъдеще.
От очите капна сълза ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Заминаха

Искате да прочетете повече?

Propuestas