Днес за чудесата стана късно,
ще те чакам да се върнеш утре.
Тежък бе венчалния ти пръстен,
нося го на малкото си кýтре.
Имам две души – за млък и хайде.
Две сърца – за горест и за полет.
Трепват на мига – защо? Познай де.
Погледа ти срещат непреклонен.
Свикна да съм тук по доби тъмни.
Навикът е сигурна постеля.
Шепите ти, знай, не са бездънни.
Сянка не умее да споделя.