Под тежкото небе на онзи край студен,
където слънчев лъч промъква се унило
сред мрачни лесове, пропити с лъх на тлен
и в горест, и печал дълбоко спотаили
легенди за любов, за мъст и изневяра,
предателство и чест, издига тъмен ръст
над стръмни брегове една обител стара,
самотен, глух прислон сред пуст околовръст.
Студено е, тревожно и тъжно в този замък,
злокобно, грозно вие вятърът на прага
и мъртво е сърцето, кораво като камък,
обвит със бяла скреж, пълзи унила влага ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up