Под тежкото небе на онзи край студен,
където слънчев лъч промъква се унило
сред мрачни лесове, пропити с лъх на тлен
и в горест, и печал дълбоко спотаили
легенди за любов, за мъст и изневяра,
предателство и чест, издига тъмен ръст
над стръмни брегове една обител стара,
самотен, глух прислон сред пуст околовръст.
Студено е, тревожно и тъжно в този замък,
злокобно, грозно вие вятърът на прага
и мъртво е сърцето, кораво като камък,
обвит със бяла скреж, пълзи унила влага ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация