Sep 15, 2010, 10:12 PM

Замълчах, за да чуя 

  Poetry » Phylosophy
642 0 9

Замълчах, за да чуя

и от цялата гордост

изведнъж се отрони

страшна буца!

През мен!

Прекатури ме.

Слязох без време от трона

на голямото ЕГО,

на фалшивия ден...

 

Виж ме –

нямам основи

и защита,

и довод

да се върна обратно,

да си взема

света,

който мислех, че имам

без причина и повод,

че владея живота

просто тук и сега...

 

Нямам сила да тръгна

и направо, когато

съм оголена,

слаба,

сред тревога и страх...

 

Замълчах,

за да чуя

в суматохата Бога -

как ме вика

и плаче,

и подава ръка...

 

© Руми Бакърджиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??