Замълчах, за да чуя
и от цялата гордост
изведнъж се отрони
страшна буца!
През мен!
Прекатури ме.
Слязох без време от трона
на голямото ЕГО,
на фалшивия ден...
Виж ме –
нямам основи
и защита,
и довод
да се върна обратно,
да си взема
света,
който мислех, че имам
без причина и повод,
че владея живота
просто тук и сега...
Нямам сила да тръгна
и направо, когато
съм оголена,
слаба,
сред тревога и страх...
Замълчах,
за да чуя
в суматохата Бога -
как ме вика
и плаче,
и подава ръка...
© Руми Бакърджиева Все права защищены