Празен лист, приличащ на стъкло
изпукващо от силния натиск,
написан стих под моето тегло,
събрал цялата ваша завист.
Моята кръв, пише всякое писмо
нейните капки там светлеят,
радост глупава и празненство,
сред лицемерите живеят.
Не видяхте, че младини гаснат
не видяхте, че сълзи съм прикрил,
хиляди сърца не ще стигнат,
за всички, което съм съхранил. ...