Безмълвна те поисках във нощта.
Понечих да разбия тъмнината.
Облякох се с невидима тъга
и тръгнах да подиря светлината.
Поисках да ти светя като свещ.
В ръцете ти да паря като рана.
Да се стопявам като восък в сън горещ,
когато ме потърсиш, а ме няма.
Заличих си всички стъпки в света.
Сега е трудно да се върна обратно
без следи. Но помахвам с ръка...
(де да можех и аз да потегля). ...