Безмълвна те поисках във нощта.
Понечих да разбия тъмнината.
Облякох се с невидима тъга
и тръгнах да подиря светлината.
Поисках да ти светя като свещ.
В ръцете ти да паря като рана.
Да се стопявам като восък в сън горещ,
когато ме потърсиш, а ме няма.
Заличих си всички стъпки в света.
Сега е трудно да се върна обратно
без следи. Но помахвам с ръка...
(де да можех и аз да потегля).
................
Запалих свещичка за теб!
Коленичих пред Бог и света Богородица!
Пожелах си да имаш късмет
и до край да останеш верен на себе си!
© Анета Todos los derechos reservados
Вени, като ме видиш ти тряпва сърчицето, а като ме четеш само ти разбираш, че главната героиня в моя театър не прилича на мен
Кадир, четвъртата свещичка
Веси-лина, радвам се да те видя ,,у дома''!
Гуш от мен