Назад във времето сънят ме връща
и спомените оживяват пак.
Не искам утрото да се завръща -
сама да чакам утрешния влак.
Не искам да си спомен, а реалност,
която да докосвам всеки ден!
Не искам да си вечната фаталност,
затворила сърцето ми във плен!
Не позволих на никой да надникне,
във храма на свещената любов
и на сърцето слабо да отвикне,
да чува жално стенещия зов. ...